Бакаджиците

На 15 километра югоизточно от Ямбол се извисяват Бакаджиците. Името Бакаджик идва от турските думи „бакмак“ /гледам, виждам/ и „ачик“ /видим отдалеч, ясен/. В превод означава „височина, от която се вижда надалеч“. Това са три неравноделни възвишения, обрасли с гори. Възвишенията са рожби на вулкан и преди милиони години са се намирали на морското дъно. Веригата свързва източните окрайнини на Средна гора със северните ридове на Странджа и отделя Горнотракийската от Бургаската низина като 18-километрова огърлица покрай долината на река Тунджа.

В местността „Бакаджик“ има туристически комплекс и хижи, които предоставят възможност за почивка и лечебен туризъм. Преди повече от век и половина руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания.

Ямболци оценяват тези преимущества скоро след Освобождението. В „Български алманах” за 1893 година четем: „През горещината някои семейства от града отиват … на манастира „Св. Спас”, намиращ се на 15 км от града.” Затова и към 1905 г. йеромонах Ювеналий, игумен на манастира „Свети Спас“, издига до манастира хижа "Бакаджик".

Забележителности на Бакаджиците са манастирът „Свети Спас“ и първият храм-паметник на българо-руската бойна дружба „Свети Александър Невски“ и кладенец - аязмо, намиращ се в пещера, прокопана около 1910 година. През 1930 г. ямболските туристи описват тази пещера така: „Две фигури, изваяни в самата скала, подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Иисус Христос и Самарянката при кладенеца. Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление."

На възвишенията са построени и два паметника – мемориал с имената на загиналите български опълченци и руски войници и паметник на руските освободители, построен през 1987 година по повод 110 години от Освобождението на България.

Бакаджиците в продължения на хилядолетия са били кръстопът на цивилизации, граница между ромеи и българи, свидетели на много нашествия и войни. Поради характера на релефа и относително голямата си височина и размери, възвишенията от незапомнени времена са били важен стратегически обект. Те със сигурност са били използвани за наблюдателен пункт още от траките, а може би и преди тях.

Бакаджиците са възпети в народния и градския фолклор. Народната песен „На висок баир Бакаджик“ и популярната градска песен „На Бакаджика ехтят китари“ са пример за това.